Citation link:
  • Физика на ядрото и елементарните частици : [Учебник за студенти] / У. С. С. Уилямс ; Прев. от англ. ез. Ана Пройкова и др.
    • Предна корица
      • Предзаглавна страница
      • [Посвещение]
    • Заглавна страница
      • Гръб заглавна страница
    • Предговор
    • Благодарности
    • Съдържание
      • стр. viii
      • стр. ix
      • стр. x
      • стр. xi
      • [стр. xii]
    • 1. Увод
      • 1.1. Исторически обзор
        • стр. 2
        • стр. 3
        • стр. 4
      • 1.2 . Формула на Ръдърфорд за разсейване
        • стр. 6
        • стр. 7
        • стр. 8
      • 1.3. Свойства на диференциалното сечение за разсейване на Ръдърфорд
      • 1.4. Експериментите на Ръдърфорд и неговите колеги
      • 1.5. Проверка на предположенията
        • стр. 11
        • стр. 12
      • 1.6. Състав на ядрото
        • стр. 14
        • стр. 15
      • 1.7. Какво следва
      • Литература
    • 2. Някои количествени характеристики
      • 2.1. Увод
      • 2.2. Мащаби в ядрената физика и подходящи единици
        • стр. 18
        • стр. 19
      • 2.3. Закон за радиоактивното разпадане
        • стр. 21
        • стр. 22
      • 2.4. Многоканални разпадания
        • стр. 24
      • 2.5. Получаване на радиоактивни вещества
      • 2.6. Последователни разпадания
      • 2.7. Измерване на скоростта на преход (константа на разпадане)
        • стр. 28
      • 2.8. Радиоактивно датиране
      • 2.9. Разпадане и принцип на неопределеност
        • стр. 30
      • 2.10. Взаимодействия и сечения
        • стр. 32
        • стр. 33
        • стр. 34
        • стр. 35
        • стр. 36
        • стр. 37
      • 2.11. Вероятности, средни стойности (математическо очакване) и флуктуации
      • Литература
    • 3. Размер и форма на ядрата
      • 3.1. Размер на ядрата
      • 3.2. Разсейване на електрони от ядра
      • 3.3. Разпределение на електричния заряд в ядрото
      • 3.4. Ядрен формфактор
        • стр. 43
        • стр. 44
        • стр. 45
        • стр. 46
      • 3.5. Изотопно отместване
      • 3.6. Рентгенова спектроскопия на мюонни атоми
        • стр. 49
      • 3.7. Размери на ядрата и разсейване
        • стр. 51
      • 3.8. Обзор на методите за определяне на ядрени размери
      • 3.9. Форма на ядрата
      • Литература
    • 4. Маса на ядрата
      • 4.1. Ядрата в природата
      • 4.2. Енергия на свързване на ядрото
      • 4.3. Капков модел на ядрото
        • стр. 57
        • стр. 58
        • стр. 59
        • стр. 60
      • 4.4. Кулонов и асиметричен член
      • 4.5. Обсъждане на полуемпиричната формула за масата на ядрото
        • стр. 63
        • стр. 64
      • 4.6. Заключение
      • Литература
    • 5. Нестабилност на ядрата
      • 5.1. Разпадане на ядрата
      • 5.2. Схеми на енергетичните нива
      • 5.3. Повече за β-разпадането
        • стр. 68
        • стр. 69
        • стр. 70
        • стр. 71
        • стр. 72
      • 5.4. Стабилност на ядрата
        • стр. 74
        • стр. 75
        • стр. 76
        • стр. 77
      • 5.5. Спонтанно делене
      • 5.6. Трикове със скоростите на разпадане
      • 5.7. Заключение
      • Литература
    • 6. Алфа-разпадане
      • 6.1. Увод
      • 6.2. Други свойства на α-разпадането
        • стр. 83
        • стр. 84
      • 6.3. Елементарна теория за преминаване през кулонова бариера
        • стр. 86
        • стр. 87
        • стр. 88
      • 6.4. Бариера на ъгловия момент
        • стр. 90
        • стр. 91
      • 6.5. Схеми на разпадане при излъчване на α-частиц
        • стр. 93
      • 6.6. Бариери при други разпадания
        • стр. 95
      • 6.7. Някои заключени
      • Литература
        • стр. 97
    • 7. Стълкновения между ядрата и ядрени реакции
      • 7.1. Исторически увод
        • стр. 99
      • 7.2. Някои дефиниции
        • стр. 101
      • 7.3. Кинематика на стълкновенията между ядрата
        • стр. 103
        • стр. 104
        • стр. 105
        • стр. 106
      • 7.4. Закони за запазване при стълкновенията между ядра и в ядрените реакции
      • 7.5. Какво може да научим от изучаване на ядрените реакции
      • 7.6. Ядрена спектроскопия
        • стр. 109
        • стр. 110
        • стр. 111
      • 7.7. Модел на съставно ядро
        • стр. 113
      • 7.8. Свойства на съставното състояние
        • стр. 115
        • стр. 116
        • стр. 117
        • стр. 118
        • стр. 119
      • 7.9. Преки реакции
        • стр. 121
      • 7.10. От съставно състояние към пряка реакция
      • 7.11. Еластично разсейване
      • 7.12. Принудено делене и ядрен реактор
        • стр. 124
        • стр. 125
        • стр. 126
        • стр. 127
      • 7.13. Контролиране на реактора и излъчване на закъсняващи неутрони
      • 7.14. Енергия при сливане на ядрата
      • 7.15. Заключение
      • Литература
    • 8. Ядрени модели
      • 8.1. Увод
      • 8.2. Магични числа 1
        • стр. 132
        • стр. 133
      • 8.3. Слоест модел — предварителни бележки
        • стр. 135
        • стр. 136
        • стр. 137
        • стр. 138
        • стр. 139
      • 8.4. Спин-орбитално взаимодействие
      • 8.5. Магични числа 2
      • 8.6. Спин и четност на основните състояния на ядрата
        • стр. 143
      • 8.7. Електромагнитни моменти — магнитен диполен момент
        • стр. 145
        • стр. 146
        • стр. 147
      • 8.8. Електромагнитни моменти — електричен квадруполен момент
        • стр. 149
        • стр. 150
      • 8.9. Възбудени състояния в слоестия модел
      • 8.10. Колективен модел и други развития
        • стр. 153
      • 8.11. Съгласуване
        • стр. 155
        • стр. 156
      • 8.12. Сбогом на ядрата
    • 9. Сили и взаимодействия
      • 9.1. Увод и някои понятия
      • 9.2. Електромагнетизъм
      • 9.3. Уравнение на Дирак
      • 9.4. Файнманови ди аграми
        • стр. 162
        • стр. 163
        • стр. 164
      • 9.5. Малко забавление с файнмановите диаграми
      • 9.6. Експериментална проверка на КЕД
        • стр. 167
      • 9.7. Ядрени сили
        • стр. 169
        • стр. 170
      • 9.8. Свързана система от два нуклеона
      • 9.9. Несвързана система от два нуклеона
        • стр. 173
        • стр. 174
      • 9.10. Теория на Юкава
        • стр. 176
        • стр. 177
        • стр. 178
      • 9.11. Кварки, глуони и КХД
        • стр. 180
      • 9.12. Силно взаимодействие
      • 9.13. Слабо взаимодействие
        • стр. 182
        • стр. 183
        • стр. 184
      • 9.14. Заключение
        • стр. 186
      • Литература
    • 10. Адрони и кварк-партонен модел
      • 10.1. Увод
      • 10.2. Адрони
        • стр. 189
        • стр. 190
        • стр. 191
        • стр. 192
        • стр. 193
      • 10.3. Кварк-партонен модел. Етап I
        • стр. 195
        • стр. 196
        • стр. 197
        • стр. 198
      • 10.4. Кварк-партонен модел. Етап II
        • стр. 200
        • стр. 201
        • стр. 202
        • стр. 203
        • стр. 204
        • стр. 205
        • стр. 206
      • 10.5. Кварк-партонен модел. Етап III. Тежки кварки
        • стр. 208
        • стр. 209
      • 10.6. Образуване на тежки кварки
        • стр. 211
        • стр. 212
      • 10.7. Отношението R и цветовото квантово число
        • стр. 214
      • 10.8. Резонанси при анихилация е+е- и кварконий
        • стр. 216
        • стр. 217
        • стр. 218
        • стр. 219
        • стр. 220
      • 10.9. Фрагментация
        • стр. 222
        • стр. 223
        • стр. 224
      • 10.10. Още доказателства за съществуването на кварките и глуоните
        • стр. 226
      • 10.11. Изотопичен спин
        • стр. 228
        • стр. 229
        • стр. 230
      • 10.12. Заключение
        • стр. 232
      • Литература
    • 11. Електромагнитни взаимодействия
      • 11.1. Увод
      • 11.2. Йонизационни енергетични загуби
        • стр. 236
        • стр. 237
        • стр. 238
        • стр. 239
        • стр. 240
        • стр. 241
        • стр. 242
        • стр. 243
        • стр. 244
        • стр. 245
        • стр. 246
      • 11.3. Спирачно лъчение
        • стр. 248
        • стр. 249
      • 11.4. Поглъщане и разсейване на фотони
        • стр. 251
        • стр. 252
        • стр. 253
        • стр. 254
      • 11.5. Излъчване на фотони от ядра и частици
        • стр. 256
        • стр. 257
        • стр. 258
      • 11.6. Скорости на електричните преходи
        • стр. 260
      • 11.7. Скорости на магнитните преходи
        • стр. 262
      • 11.8. Подборни правила при излъчване на γ-лъчи
        • стр. 264
        • стр. 265
      • 11.9. Ядрена изомерия
      • 11.10. Други електромагнитни процеси
        • стр. 268
        • стр. 269
        • стр. 270
        • стр. 271
      • 11.11. Резонансна флуоресценция и поглъщане на фотони
        • стр. 273
        • стр. 274
      • 11.12. Обобщение
        • стр. 276
      • Литература
    • 12. Слаби взаимодействия
      • 12.1. Обзор
        • стр. 279
      • 12.2. Неутрино и антинеутрино
        • стр. 281
        • стр. 282
      • 12.3. Изобилие от неутрина
        • стр. 284
        • стр. 285
      • 12.4. Калибровъчните бозони W и Z
        • стр. 287
        • стр. 288
        • стр. 289
        • стр. 290
        • стр. 291
      • 12.5. Теория на Ферми за β-разпадането
        • стр. 293
        • стр. 294
        • стр. 295
        • стр. 296
        • стр. 297
        • стр. 298
      • 12.6. Графика на Кюри
      • 12.7. Стойности на величината ft и някои приближения
        • стр. 300
        • стр. 301
        • стр. 302
        • стр. 303
      • 12.8. Константа на взаимодействие на Ферми
      • 12.9. В огледалния свят
        • стр. 306
        • стр. 307
        • стр. 308
      • 12.10. Неутрината и огледалото
        • стр. 310
      • 12.11. Неутринно разсейване
        • стр. 312
        • стр. 313
        • стр. 314
        • стр. 315
        • стр. 316
        • стр. 317
      • 12.12. Маса на неутриното
        • стр. 319
      • 12.13. Друг проблем с неутриното
      • 12.14. Заключение
      • Литература
    • 13. Елементарни частици. Кратък преглед и перспективи
      • 13.1. Закони за запазване
        • стр. 323
      • 13.2. Да разберем какво става
        • стр. 325
        • стр. 326
      • 13.3. СР-нарушение
        • стр. 328
      • 13.4. Стандартният модел
        • стр. 330
        • стр. 331
        • стр. 332
      • 13.5. След стандартния модел
      • 13.6. Теории на Великото обединение
        • стр. 334
        • стр. 335
        • стр. 336
      • 13.7. Детектори за регистриране разпадането на протона
        • стр. 338
        • стр. 339
        • стр. 340
      • 13.8. Теории за всички
        • стр. 342
        • стр. 343
      • 13.9. Открити въпрос
      • Литература
    • 14. Астрофизични аспекти на ядрената физика и физиката на елементарните частици
      • 14.1. Разширяващата се Вселена
      • 14.2. Ядрен синтез веднага след Големия взрив
      • 14.3. Еволюция на звездите
        • стр. 348
        • стр. 349
      • 14.4. Звезден ядрен синтез 1
        • стр. 351
        • стр. 352
        • стр. 353
      • 14.5. Звезден ядрен синтез 2
      • 14.6. Ядрен синтез — накратко
        • стр. 356
      • 14.7. Неутрината в звездната еволюция 1
        • стр. 358
        • стр. 359
      • 14.8. Неутрината в звездната еволюция 2
        • стр. 361
      • 14.9. Свръхнова
        • стр. 363
      • 14.10. SN1987А
        • стр. 365
        • стр. 366
        • стр. 367
      • 14.11. Образуване на черна дупка
        • стр. 369
      • 14.12. Настояще и бъдеще
      • 14.13. Първите 225 секунди
        • стр. 372
        • стр. 373
      • 14.14. Заключение
      • Литература
    • Приложение А. Химични елементи
    • Приложение Б. Константи
    • Отговори на задачи
      • стр. 378
    • Азбучен указател
      • стр. 380
      • стр. 381
      • стр. 382
      • стр. 383
      • стр. 384
      • стр. 385
      • стр. 386
      • стр. 387
      • [стр. 388]
    • Задна корица